Адрес: Пловдив, България

Денонощен спешен ключар 24/7

Историята на ключарството

Стари ключове и брави

На всички нас ни се налага поне веднъж в живота си, да извикаме ключар, дали защото сме се заключили извън апартамента си, дали защото ключът за колата е останал вътре и тя се е самозаключила или пък детето мъчейки се да отключи входната врата е счупило ключа вътре в бравата. Без значение от причината, ключарите са необходимост. Никак не е рядкост даже под изречението „Ключар в Пловдив“ да видите и допълнителен надпис „денонощен ключар“ - това е така, защото неприятните ситуации, предимно се случват през почивните дни или след края на нормалния работен ден. А добрият ключар няма да Ви остави в  неудобната ситуация да стоите пред вратата, заключени, до следващия работен ден. Какво обаче знаем за тази древна професия? Ще Ви разкажем как се е променяло ключарството спрямо човешката еволюция.

Еволюцията на ключарството

Въпреки факта, че някои хора приемат, че ключарството произхожда от Средновековието, с разпространението на металопроизводството, всъщност е много по-старо. Първите брави са били по-големи и статични, но са работели на същия принцип. Били са изработвани от дърво.

Ключарството е една от най-старите професии в целия свят, за която се смята, че идва от Египет и Вавилонската империя преди около 4000 години. Големите дървени брави имат щифтове, които могат да се преместват с помощта на дървен ключ, който прилича на гигантска четка за зъби. Не минава много време и от Вавилон, бравите се разпространяват до Рим и Гърция. Дори римляните са си носели ключовете, като пръстени. Това е бил знак за просперитет и богатство. Буквално е означавало, че този човек има какво да пази и да заключва.

Кога се появяват първите метални брави?

Първите метални брави се изработват около 870-900 г. сл. Хр. в Англия и след това се разпространяват бързо в цяла Европа. Изработвали са ги от желязо и месинг, като най-красиви са били през Средновековието. През XIV-XVII век талантливите ключари са създавали брави с изтънчен дизайн за аристокрацията.

Всъщност думата „ключар“ произлиза от думата „ковач“. Ковачите правели броните на рицарите и от време на време ковели и брави. След известно време, някои от тях специализират в правенето само на брави, а други остават да се занимават с броните. Механизмите за заключване също били значително подобрени. През XVIII век бравите започват да се изработват така че да издържат повече. През 1778 г. Робърт Барън представя подобрени варианти на лостчетата и резците, за да се заключва по-сигурно вратата. Всъщност тези варианти се използват и досега.

Връзки стари ключове и брави

С масовото производство, професията на ключарите се променя драстично. Преди индустриализацията, ключарите създават всички механизми на ръка. Отнемало е доста време и ресурси, за да се създаде една единствена ключалка. Поради индустриализацията и производството на евтини брави, класическата професия ключар остава малко забравена. Днес, ключарите се разделят на два вида - едните ремонтират брави, подменят ключалки, а другите се занимават с производството на сейфове за търговска сигурност.

Съвременните ключари - кои са те?

С бързото развитие на технологиите, съвременните ключари имат широк набор от умения, които рядко включват коване на желязо. Въпреки това, най-добрите професионалисти ключари са квалифицирани в металообработването, както и в дърводелството и механиката. Благодарение на богатия опит и най-доброто оборудване, те могат да задоволят всички ваши нужди за сигурност.

Какви инструменти използват ключарите днес?

За да може да отварят и ремонтират всякакви видове ключалки и брави, професионалните ключари използват малки отвертки, клещи, пинсети, кукички, гаечни ключове и др. Освен отключването на заключени брави, те трябва да могат да се справят и с електронни брави, за които също им трябват специални инструменти. Изобщо, добрият ключар има ужасно много оборудване. Може да Ви се стори, че той ще използва за Вашата ключалка нещо съвсем обикновено и ще я отключи за нула време, но всъщност това му умение е плод на много часове труд и упражняване на специални техники.